Болгарская латиница (шаблон)

[cetsalcoatle]

Spoiler: ShowHide

По-късно говореха, че този човек е дошъл от север, откъм
Въжените порти. Той вървеше пеша и водеше за юздата натоварения с
дисаги кон. Беше късен следобед и дюкянчетата на въжарите и
сарачите вече бяха затворени, а уличката бе опустяла. Беше топло, но
човекът носеше на раменете си черно наметало. Набиваше се на очи.
Спря се пред странноприемницата „Стария Наракорт“, постоя
малко, заслушан в глъчката от гласовете вътре. Кръчмата на
странноприемницата беше пълна с хора, както винаги по това време.
Непознатият не влезе в „Стария Наракорт“. Поведе коня си
нататък по уличката. Там имаше друга кръчма, по-малка, на име „При
лисицата“. Тя беше празна — нямаше особено добра слава.
Кръчмарят вдигна глава от кацата с кисели краставички и измери
госта с поглед. Чужденецът, все още с наметалото, стоеше неподвижно
пред тезгяха и мълчеше.
— Какво ще желаете?
— Бира — каза непознатият. Гласът му беше неприятен.
Кръчмарят избърса ръце в платнената си престилка и напълни
една нащърбена глинена халба.
Непознатият не беше стар, но косите му бяха почти напълно
бели. Под наметалото си носеше протрит кожен кафтан, с върви при
врата и на раменете. Когато свали наметалото си, стана ясно, че на
ремък на гърба му е окачен меч. В това нямаше нищо странно, във
Визим всички ходеха въоръжени, но никой не носеше меча си на гърба
си, сякаш е лък или колчан.
Непознатият не седна на масата, където се бяха събрали малцина
посетители, а остана при тезгяха, изучавайки с поглед кръчмаря. Отпи
от халбата и каза:
— Търся стая за нощуване.
— Нямам — измърмори кръчмарят, загледан в обувките му —
прашни и мръсни. — Попитайте в „Стария Наракорт“.
— Искам тук.
— Нямам.
Кръчмарят най-накрая разпозна акцента на непознатия. Ривиец.
— Ще платя — каза чужденецът тихо, сякаш някак неуверено. В
този момент започна цялата тази гадна история. Един дангалак с
белези от шарка по лицето, който от момента на появата на чужденеца
не беше спирал да го гледа навъсено, стана и се приближи до тезгяха.
Двамата му приятели застанаха на не повече от две крачки зад него.

[cetsalcoatle]

Po-kăsno govoreha, çe tozi çovek e doşăl ot sever, otkăm Văz̨enite porti.
Toj vărveşe peşa i vodeşe za juzdata natovarenija s disagi kon.
Beşe kăsen sledobed i dükänçeta na vaz̨arite i saraçite veçe bäha zatvoreni, a uliçkata be opustäla.
Beşe toplo, no çovekăt noseşe na ramenete si çerno nametalo. Nabivaşe si na oçi.
Sprä se pred strannopriemnicata "Starija Narakort", postoja malko, zasluşan v glăçkata ot glasovete vătre.
Krăçmata na strannopriemnicata beşe pălna s hora, kakto vinagi po tova vreme.
Nezapoznatijat ne vleze v "Starija Narakort". Povede konä si natatăk po uliçkata.
Tam imaşe druga krăçma, po-malka, na ime "Pri lisicata". Tä bäşe prazna - nämaşe osobeno dobra slava.
Krăçmarät vdigna glava ot kacata s kiseli krastaviçki i izmeri gosta s pogled.
Çuz̨denecăt, vse oşte s nametaloto, stoeşe nepodviz̨no pred tezgäha i mălçeşe.
- Kakvo şte z̨elaete?
- Bira - kaza nepoznatijat. Glasăt mu beşe neprijaten.
Krăçmarät izbărsa răce v platnenata si prestilka i napălni edna naştărbena glinena halba.
---------------------------

[Сергей]

Только Эллиди не показывайте.

[Владимир]

Только Эллиди не показывайте.

Надо вместо ă писать â, чтобы на турецкий было больше похоже 

[Euskaldun]

Только Эллиди не показывайте.

повбивав бы (с)

[Bhudh]

Что опять с диакритикой, почему вся оторванная от буков?